Ако не си купувал софтуер преди, нямаш как да прецениш офертите. Това не е признак, че нещо ти липсва – просто нямаш опит с покупка, при която не можеш да видиш стоката, преди да я платиш.
Затова повечето хора избират по цената, а после откриват, че трите оферти пред тях описват три различни неща.
Ето какво да гледаш вместо цената.
Първо: знаеш ли какво искаш
Най-скъпите проекти се провалят преди да е написан ред код.
Ако тръгнеш с „искам приложение“ и оставиш другата страна да реши какво значи това, ще получиш нещо, което тя знае как да направи, а не което ти трябва. И ще платиш два пъти – веднъж за него, втори път за преправянето.
Преди да поискаш оферти, отговори си на три въпроса:
Кой ще го използва и колко често? Приложение, което човек отваря веднъж годишно, е сайт. Такова, което отваря през ден, е приложение.
Кое е единственото нещо, което трябва да работи? Не списък от двайсет функции. Едно. Ако не можеш да го назовеш, значи още мислиш.
По какво ще разбереш, че се е получило? Брой поръчки, спестени часове, задържани клиенти. Ако отговорът е „ще се вижда“, нямаш критерий.
Три изречения по тези въпроси стигат. Не ти трябва техническо задание – то е работа на другата страна.
Какво всъщност купуваш
Не купуваш часове и не купуваш код. Купуваш две неща: работещ продукт и прехвърлен риск.
Второто е по-важното и се плаща най-скъпо. Когато нещо се счупи в четвъртък вечер, разликата между добра и лоша сделка е дали има кой да го поправи.
Затова цената не е единственото число в офертата. Питай и какво се случва след пускането, преди да сравняваш суми.
Въпросите, които да зададеш
Задай ги на всички кандидати и сравни отговорите, не цените.
Кой ще работи по проекта? При малки студиа отговорът обикновено е „ние“. При по-големи може да е подизпълнител, за когото чуваш чак когато нещо се обърка. Не е задължително проблем, но трябва да го знаеш.
Какво става, ако проектът излезе от срока? Ако отговорът е неясен, значи излизането от срока е за твоя сметка.
Кой притежава кода? Единственият приемлив отговор е „ти“. Има фирми, които задържат кода и ти дават право да го ползваш, докато им плащаш. Това не е софтуер, това е наем, и разбираш разликата в деня, в който решиш да смениш изпълнителя.
Изключение има и то е нормално: собствените им готови компоненти и инструменти обикновено се лицензират, а не се прехвърлят. Важното е това да е записано, а не да излезе после.
Къде живее продуктът? Акаунтите за хостинг, домейн и магазини трябва да са на твое име. Ако са на тяхно, всяко разделяне минава през тях.
Какво не влиза в цената? По-полезният въпрос от „какво влиза“. Всяка оферта изглежда пълна, докато не попиташ за обратното.
Как да четеш оферта
Оферта на една страница с една сума не е оферта, а число. Търси три неща:
Разбит обхват. Какво точно се прави, на етапи. Ако пише „изработка на мобилно приложение – 8 000 €“, нямаш с какво да сравняваш втората оферта.
Какво е изключено. Добрите оферти го пишат. Това е признак, че някой е мислил за проекта, а не е копирал шаблон.
Какво става при промяна. Ти ще поискаш промени – всички го правят. Въпросът е дали това е предвидено или ще е повод за нова сметка.
Фиксирана цена или на час
И двете са легитимни и решават различни проблеми.
Фиксирана цена значи, че рискът е у изпълнителя. Ако проектът отнеме повече, той губи. Затова фиксираната цена изисква фиксиран обхват – не може да се фиксира цена на нещо, което още се измисля.
На час значи, че рискът е у теб. Става при проекти, които се развиват в движение, и при дълга съвместна работа. Но иска доверие и иска да гледаш какво се случва.
Опасното е смесеното: фиксирана цена върху неясен обхват. Тогава или ти плащаш допълнително, или другата страна реже качеството, за да излезе. Обикновено второто, и не разбираш веднага.
Червени флагове
Оферта без въпроси. Ако някой ти дава цена, без да е питал нищо, той не остойностява твоя проект, а средния си проект.
Цена, драстично под останалите. Или не са разбрали обхвата, или ще го наваксат от някъде. И двете са твой проблем.
Обещания за срокове без обхват. „За две седмици“ преди да е ясно какво се прави е продажба, не оценка.
Отказ да покажат минала работа. Част от проектите наистина са под договор и не се показват. Но „всичко ни е поверително“ при всички проекти означава, че няма какво.
Прекалено съгласяване. Изпълнител, който казва „да“ на всяко твое искане, или не е мислил, или ще ти го върне на етапа с промените.
Как да сравняваш оферти с различни цени
Най-честата грешка е да сложиш три числа едно до друго. Те почти никога не описват едно и също.
Направи следното: вземи най-подробната оферта и я използвай като списък. После виж какво от него липсва в останалите. Обикновено разликата в цената се обяснява напълно оттам.
Ако след това някоя оферта пак е двойно по-евтина при същия обхват, попитай директно защо. Отговорът е информативен и в двата случая – или има реална причина, или няма.
И накрая
Няма правилен избор, има подходящ за твоя случай. Малко студио ще ти даде внимание и достъп до хората, които реално работят. По-голяма фирма ще ти даде устойчивост, ако някой напусне.
Това, което не се променя, е следното: избери някой, който ти е задал повече въпроси, отколкото ти на него. Това е единственият сигнал, който не се фалшифицира лесно.